Относителни и абсолютни противопоказания при поставяне на
дентален имплантат…
#implantology #dentistry #contraindications #implantati
Нека се спрем на някои от абсолютните:
Имплантите не могат да се поставят, ако:
– пациентът има системно заболяване на съединителната тъкан
– имунна недостатъчност или злокачествена неоплазма;
– пациентът страда от тежко заболяване на сърдечно-съдовата, ендокринната или хематопоетичната система;
– костната тъкан на пациента все още расте (при момичета до 17-19 години, при момчета до 18-22 години);
– пациенти, които имат трансплантирани органи
А сега някои от относителните противопоказания:
– пациентът страда от неконтролиран диабет
– бременност
– зависимост от наркотици или алкохол
– заболяване, при което е необходимо да се приемат
антикоагуланти
– автоимунни заболявания (Лупус, Ревматоиден артрит итн.)
– пациентът има сериозно психическо разстройство
( като може да бъде и абсолютно противопоказание)
– пациентът страда от остър или екзацербирал синузит
– понижена мотивация от страна на пациента, по отношение проследяването във времето, личната орална хигиена
– и други
Съществува и една трета група противопоказания, при които може да бъде поставен имплантат, ако бъдат предприети допълнителни мерки (нека ги наречем локални)
– бруксизъм
– недостатъчно количество алвеоларна кост, респективно меки тъкани
– парадонтално заболяване
– лоша орална хигиена
– инфектиран зъб в съседство
– орални лезии
– малоклузия
– нежелана позиция на определени анатомични структури, и др.
Съществуват още много фактори, които внимателно трябва да бъдат анализиране от стоматологът. Едно бисфосфонатно лечение на пациента също би провалило имплантатното лечение.
В последствие всеки един етап, ако не бъде извършен правилно може да доведе до провал.
Едно е важно, митът „ще го отхвърли организма“ се свежда до 1-2% риск.
Изводът е, че както при всяко дентално лечение, имплантологичното има индикации и контраиндикации, които е необходимо да бъдат спазени.